26 август 2009

Нещо специално...

Награда от Geriblog!
Нямам думи да опиша как се чуствам...
Трогната съм.
Благодаря Ви!

Всичко започнах на шега и никога не съм предполагала, че ще предизвикам някакъв интерес. Всеки коментар към моите снимки, ме радва и същевременно ме кара да бъда все по-взискателна към себе си. Старая се всяка следваща снимка, да бъде по-добра от предишната. Старая се, с всяка моя снимка да внасям капчица радост, да предизвикам усмивка у всеки, който е отделил от времето си за моя блог. А времето е ценно за всеки един от нас. Нека го уплътняваме само с хубави емоции.
Виждам възможностите си и знам на какво ниво съм...
Искам да продължа да се развивам в тази област с този хъс, с който започнах, и който все още ме държи. Моменти на колебание и на съмнение е имало много. И все още ги има... Не искам да се взимам насериозно. За сега ще я карам бавно, без да насилвам нещата. Пък времето ще си покаже. Ще го бъде или няма да го бъде?
Надявам се бавно да разкривам тайните на фотографията...

Благодаря!

4 коментара:

  1. Наградата ти-признание е наистина нещо специално, Кемерова! Честита да ти е :-)

    Всеки има своите съмнения и колебания.. но вдъхновението трябва да намира своите пътища, да се открива красотата и многократно пресъздава през сетивата. И е хубаво, когато това осмисля част от ежедневието и носи удоволствие...

    Продължавай да разкриваш тайните на фотографията!

    Сърдечен поздрав от мен!

    пп. Нали ще ми простиш, че наскоро избягах с писък заради гъсеницата върху копъра :-)))

    ОтговорИзтриване
  2. Дими, благодаря ти много за милите думи!
    Незнаех, че гъсеницата е причината да изчезнеш. Ама тя не е толкова голяма и гадна, колкото изглежда.
    Караш ме да се смея по никое време...

    Радвам се, че те "познавам". Бих се радвала още повече и на живо да се запознаем!
    Поздрави!
    Люба

    ОтговорИзтриване
  3. :-D

    Спомням си как много, много отдавна.. в двора на баба на село избуяваше копърът. Ставаше два пъти моя ръст и.. си отглеждаше средно по 3-4 гъсеници. Тогава все още любопитството бе по-силно от страха и аз мазохистично, със смесица на погнуса, страх и любознателност наблюдавах гадинките. И колкото повече ги гледах, толкова по-силно ме налазваше ужас. Всичко завършваше благополучно с бягство :-)))

    Люба.. аз се чувствам уютно в блога ти. Навява ми носталгия, но и едно топло, мило, всеобхватно усещане за един друг свят: този, който е в детските ми спомени и ще остане завинаги частица от мен, без значение къде по света се намирам, какво е житието ми по настоящем и на колко години съм станала..

    Бих се радвала да се запознаем 'на живо'!

    Живот и здраве :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Повечето ми снимки са правени на село. Изкарахме доста дълга ваканция там. И наистина копърът е много висок, може би около 2,5 м. Имаше около 10 гъсеници, и аз с погнуса съм ги гледала и снимала...
    Дими, радвам се, че те пренасям в друг свят!
    Благодаря ти!
    Поздрави и усмивки!

    ОтговорИзтриване